Улпия Сердика - Да опознаем Сердика !

УЛПИЯ СЕРДИКА

Местоположението на днешна София е определено преди хилядолетия като пресечна точка на важни пътища. Най-късият между Европа и Азия е естественият диагонал северозапад-югоизток, който преминава през Балканския полуостров и пресича Софийското поле. Другият важен път се спуска от север през същото място и продължава към Егейско море. На този кръстопът животът тече от поне 8000 години, а самият град е създаден от тракийското племе серди под името Сердонполис и съществува вече повече от две хилядолетия. Градът на сердите е завладян от римските легиони в началото на I в. сл.Хр.

Древна Сердика през римската епоха е един от значимите градове във вътрешността на Балканския полуостров и съществува четири столетия в границите на Римската империя, а след това - още четири в източната и наследница Византия. Още при римския император Марк Улпий Траян (98-117 г.), от когото градът получава прозвището Улпия, се поставя и началото на благоустройствените и строителните работи на града. Сердика става главен град на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия през последната четвърт на III в. Към началото на IV в., по времето на император Константин I Велики, Сердика е негова резиденция за известно време. На него се приписват думите "Моят Рим е Сердика".

По-цялостна картина за урбанизма, архитектурата и историята на Улпия Сердика може да се получи от досегашните разкопки и проучвания в участъците на града, включени във вътрешната крепостна стена. Сердика разполагал с добра за времето си водопроводна и канализационна мрежа, поддържана през цялото съществуване на града. Осемкилометров водопровод довеждал питейна вода от Витоша, каптирана в днешния квартал Бояна. Северно от терена на ЦУМ са разкопани части от просторните антични бани на Сердика. Около градския площад (форума) били съсредоточени по-важните обществени сгради.

Сердика има три крепостни стени, строени през различни строителни периоди. Разкопките показват, че градът многократно е разрушаван при нашествия и войни последователно от готи, хуни, българи и турци, а повечето от разрушените постройки не са възстановявани. От някогашните монументални обществени сгради днес е запазена в пълния си вид само култовата сграда (мартирион) от IV в., сега известна като ротондата "Св. Георги".

Засега най-старите открити зидове от камък и кал биха могли да се отнесат към началото на римското владичество в Сердика и изобщо в Тракия (I в. сл.Хр.). След тях следват зидове, които биха могли да се датират във II в. и началото на III в. Към по-късен период спадат сградите със смесена зидария (opus mixtum) с пояси от по три реда тухли. Те трябва да се отнесат след готските нашествия към средата на III в. или края на III в.-началото на IV в. Непосредствено след този период следва строителният период, който се характеризира също със смесена зидария, но с по четири реда тухли в пояс.

Разкриването на Сердика започва след разрушенията от бомбардировките през 1944 г., които налагат тежко пострадалият център на София да бъде основно преустроен и отново изграден. За построяването на новите сгради - хотел "Балкан" (днес "Шератон"), бившият Партиен дом (днес Народно събрание), ЦУМ и Министерски съвет - се предприема разчистване и разкопаване на обширна площ. Тогава в пространството между хотел "Шератон" и Президентството са открити останки от тракийското селище, върху което следва пластът с основи от сгради на римския град Улпия Сердика.