Този сайт е съфинансиран по програма „Култура“ на
Столична община и е разработен с любезното
съдействие на Общинско Предприятие „Стара София“
© Ulpia Serdica 2010
АНТИЧЕН МАВЗОЛЕЙ В КВ. ХАДЖИ ДИМИТЪР
Проектът "Консервация и социализация на антична вила рустика, кв. Хаджи Димитър, София" печели финансиране по Столична програма "Култура" през юни 2010 г. Съфинансиран е от Центъра по Архитектурознание на БАН (към момента вливането му в Института по изкуствознание е вече факт). Партньор по проекта е сдружение "Трансформатори". Съдействие по проекта оказват и ОП "Стара София", както и община "Подуяне" в лицето на кмета г-жа Ева Митова. Проектът предвижда експониране на останките на мавзолея, поставяне на информационни табели за значението и вида на вила рустика в квартал Хаджи Димитър, благоустрояване на прилежащото пространство и връзката му с детската площадка в съседство, осигуряване на подходящо осветление, както и обозначаване на достъпа до обекта, който се намира в близост до обръщалото на автобусна линия 85.
Екипът на проекта е с ръководител ст.н.с. д-р арх. И. Файтонджиева и включва арх. Тодор Атанасов и арх. Радосвета Кирова. Арх. Юлий Фърков е консултант, арх. Делчо Делчев е координатор, арх. Валери Гюров - партньор от сдружение "Трансформатори". Археологическото проучване на обекта в края на 60-те години на обекта е дело на Магдалина Станчева. В момента обектът се намира в неподдържано междублоково пространство. Почистването и разкриването на обекта за целите на проекта под ръководството на археолога Юниан Мешеков стартира на 2-ри август и според предварителните очаквания ще обхване период около две седмици.
Интензивните археологически проучвания в последно време, успоредно с изграждането на столичния метрополитен провокират интереса към антична Сердика като цяло. Следи от живота през античността се откриват и не само в центъра на съвременната столица. Антична Сердика е заобиколена от "обръч" от вили рустика (селски вили). От една страна тези античните земеделски и скотовъдски стопанства снабдяват със стоки античния град, а от друга осигуряват възможност за отдих и строителство на обширни и луксозни жилища извън гъсто застроения град между крепостните стени. Вили от типа "рустика", различни по големина, устройство и ниво на комфорт на обзавеждането и декорацията са открити в кварталите Обеля, Орландовци, Филиповци, Стефан Караджа (Хаджи Димитър).
Вила рустика в тогавашния кв. Стефан Караджа (днес кв. Хаджи Димитър) е открита при изграждане на панелния комплекс през 1967 г. Тя е най-голямата по площ сред разкритите вили рустика около Сердика. Данните сочат, че съществува до готското нашествие от последната четвърт на III век, когато е разрушена и ограбена. Жилищните и стопански постройки, както и стопанският двор попадат под съвременните жилищни блокове, в междублоковото пространство попадат останките на емблематичния за тази вила мавзолей, обект на настоящия проект. По данни на Магдалина Станчева дворът на вила рустика е разположен на близо 5 дка и е включвал шест стопански сгради, сгради на работниците, мавзолей и богато устроено жилище от големи каменни квадри, преизползвани за строежи през 20-ти в. Към двата първоначално построени склада за зърнени храни (horrea) с размери 14/9 м впоследствие е добавен още един. Друга стопанска постройки впечатлява с размерите си - дългата ? страна е 50 м. На обекта е намерена находка от 250 сребърни монети от III в. в глинено гърне.
Входът на мавзолея е от юг. Планът е симетричен, с три последователно свързани помещения, средното от които с екседри. На северния край са разположени четирите зидани гробни камери с размери 2,30 на 1,25 м, които вероятно са били облицовани с мрамор. След готското нашествие, когато вила рустика е разрушена и изоставена, тук се настанява тракийско население, което преизползва мавзолея като светилище и гробище.
Арх. Радосвета Кирова
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ПОД
БУЛ. КНЯГИНЯ МАРИЯ ЛУИЗА - ЮЛИ 2010 Г.
БУЛ. КНЯГИНЯ МАРИЯ ЛУИЗА - ЮЛИ 2010 Г.
Римски съботник II
Прессъобщение
Анонс
След продължителни срещи с държавни и общински компетентни органи през последните два месеца и получаване на нужните документи и разрешения, гражданско сдружение "Потомци" обявява инциативата си Римски съботник II, която ще се проведе на 16 април 2011г. в 10 часа с цел почистване на Археологическия ансамбъл "Западна порта на Сердика" в историческия център на нашата столица /зад Католическия храм "Св. Йосиф"/.
Римски съботник II е естествено продължение на гражданската инциатива Римски съботник, която бе организирана на 2 октомври миналата година с подкрепата на район "Лозенец", Столичен инспекторат и ОП"Стара София" и разчисти изцяло терена на римския мавзолей (III-IVвек), част от археологическия комплекс в кв. Лозенец, гр. София, отстранявайки 6 тона отпадъци и растителност. Както и на първата инциатива, така и за предстоящото събитие, то се организира на доброволни начала, този път със знанието и разрешението на ОП "Стара София", Столична община и Район "Възраждане", ОД "Зелена система", Енорийски католически храм "Св. Йосиф" и с изключителната подкрепа на Столичния инспекторат.
Събитието не представлява ничии политически интереси, нито подкрепа от която и да е политическа партия или изборна кампания. То е отворено за участие за всички заинтересовани граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство.
Проблематика
За една голяма част от археологическите паметници у нас, както и за въпросния ансамбъл "Западна порта на Сердика", неразделна част от Историко-археологическия резерват "Антична Сердика и Средновековен Средец" са направени археологически разкопки още през 70-80 те години на миналия век, публикувани са една част от материалите, а друга част са на съхранение в музеите т.е. инвестирани са доста средства. И точно когато този обект трябва да се съхрани, консервира и социализира за да има възвращаемост на тези средства, веригата е прекъсната. Няма концепция, няма стратегия, няма план за неговото стопанисване и най-вече няма финансова възможност за неговата подръжка. След почистване през 2001г. по инциатива на ОП "Стара София", въпросният стратегически паметник, намиращ се в сърцето на нашата столица е изоставен на произвола на съдбата, обраснал в гъсти треви и храсталаци и превърнат в боклучна яма и сборище на бездомни кучета и клошари. Наличието на частни имоти в рамките на археологическия парк затруднява още повече всякакви дейности за довършване на археологическо допроучване и експониране. В същото време от направените досега проучвания, се счита, че обектът е изключително важен елемент от общата археологическа карта на антична Сердика, включвайки в своите граници голям градски участък от западната крепостна стена с главната крепостна порта, както и други архитектурни, фортификационни и благоустройствени съоръжения. Там през 1975 г. е открит in situ важен епиграфски паметник - надпис върху голям варовиков блок, благодарение на който се датира с точност изграждането на крепостната стена в края на II век, свързвайки я с имената на римските императори Марк Аврелий и Луций Аврелий Комод.
Именно поради това гражданско сдружение "Потомци" с основни организатори Ивелина Кючукова и Андрей Врабчев приканват всички заинтересовани граждани да вземат участие за разчистване на този особено застрашен паметник на културата от национално значение, намиращ се в централната част на нашата столица. Ние смятаме, че тази културна ценност се нуждае от нужното внимание и грижи за да бъде поставена в най-оптимални условия в градския контекст и за да не бъди прогонен завинаги духа на София като достойна европейска културна столица.
Според Венецианската харта за консервация и реставрация /1964г./ "паметниците на културата като обществено наследство са послания от миналото, те са само временно в нашите ръце, а ние сме отговорни да ги запазим и предадем на бъдещите поколения в тяхната автентичност и богатство", откъдето произлиза и целта на нашата инциатива, а именно да събуди интереса, да увеличи познанията и желанието за полагане на грижи от страна на самите граждани за богатото археологическо наследство на България, приобщавайки ни повече към вече утвърдени европейски практики. Само така те могат да се почувстват директно съпричастни и едновременно с това отговорни към тези културни ценности. Надяваме се, че нашият призив ще достигне до всички, които милеят за опазване на недвижимото ни културно наследство и неговото цивилизовано включване към съвременната градска среда.
