Улпия Сердика - Да опознаем Сердика !

Европейски столици като Лондон и Париж са основоположени в качеството си на градове от Римската империя. София започва съществуването си като град хилядолетия преди император Марк Улпий Траян да издаде имперски акт, с който да институционализира и официално да обяви тракийския град Сердон за миниципиум. Горещият минерален извор, диагоналният път, свързващ Европа и Азия, плодородната земя и подходящият климат са част от условията, които определят съдбата на София като град. Всеки град има своя история и свои локални особености, които го правят уникален и не се променят през вековете. И днес трансевропейските коридори, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия Изток и Балтийско с Егейско море, минават през София. И до днес минералните извори зад ЦУМ, наследниците на Римските терми и бани, са изпълнени с хора. Северозападната част на съвременния център на столицата е градски център на повече от 3000 години и днешните улични трасета точно следват римските главни улици, въпреки делящия ги няколкометров вертикален пласт от двухилядолетни човешки артефакти. Столица днес на българската държава, София винаги е била административен или духовен център на територията, която я заобикаля. Център на стратегия Сердика, област от Тракийското царство, главен град на Римската провинция Вътрешна (Средиземноморска) Дакия, център на Средецкия комитат на Първото българско царство, център на Средецката епископия по време на Византийското робство, център на Софийския санджак, а впоследствие и главен град на Румелийското бейлербейство, който е включвал територията на целия Балкански полуостров. София се е утвърдила като християнски център още по времето на Константин Велики. И до днес "Софийската Мала Света гора" е комплекс от функциониращи манастири. Икономически и културен център през 21 век, още по времето на Второто българско царство търговци от Дубровник, Венеция и Изтока имат седалища в София. Едни от най-типичните обичаи за столицата - пиенето на кафе и пушенето на тютюн - са били част от Софийския живот още по времето на Османското робство, част от културния обмен между Изтока и Запада. Обликът на София кардинално се е променял през вековете - от десетметровите римски ортогонално пресечени улици до средновековните тесни, криволичещи като реките около София, пътища. Князете и царете на България след Освобождението, възпитаници на австро-унгарската школа, придават на столицата вид по свой вкус и подобие, а по време на социалистическия период на България София придобива нов облик, изграждат се монументалните сгради на Министерския съвет, ЦУМ и хотел Шератон и се определя обликът на сърцето на града за десетилетия напред.