Този сайт е съфинансиран по програма „Култура“ на
Столична община и е разработен с любезното
съдействие на Общинско Предприятие „Стара София“
© Ulpia Serdica 2010
РОТОНДА "СВ. ГЕОРГИ"
Античният квартал, в който е разположена ротондата "Св. Георги", има дължина около 61 м и средна ширина 36 м. Сградата е разположена в него така, че пред входа и откъм запад свободната площ е най-голяма. Четирите улици около църквата минават на по-ниско ниво от нивото, на което тя е поставена. Това показва, че те са прокарани още в началото на II в. и съществуват много преди сградата да е построена. Находките позволяват да се постави датата на построяването на "Св. Георги" най-рано през първата четвърт на IV в. Издигната е в старохристиянската епоха и следователно, ако е служила за някакви култови цели, то е било за нуждите на християнския култ. Поради формата ? би могло да се предположи, че тя най-вероятно е била мартирион.
Малко по-късно, вероятно в последната четвърт на IV в., сградата е превърната в баптистерий, за да задоволи нарасналите нужди на християнството от сгради с подобно предназначение. Оттогава следва нейният разцвет, който продължава до хунското нашествие през 447 г. Разрушаването на сградата започва с това събитие и свършва в края на V в., когато сградата остава една незначителна, полусъборена църква. Като такава тя просъществува до XI в., когато ротондата и преддверието са преустроени, прозорците - намалени по големина, а сградата изписана отново в този вид, в който е запазена до днес.
Предполага се, че както отвътре, така и отвън сградата е била измазана с мазилка. Запазените в нея на пръв поглед само като цветни петна фрески в няколко пласта значително се отклоняват от приетите във византийското изкуство принципи. Подовите настилки вероятно са били мраморни или тухлени. Сградата е била покрита с керемиди. Отхвърлят се предположенията, че съществуващият хипокауст е отоплителна инсталация.
Тук са открити много гробове, голяма част от които групирани вън от очертанията на сградата, североизточно от апсидата.
