Този сайт е съфинансиран по програма „Култура“ на
Столична община и е разработен с любезното
съдействие на Общинско Предприятие „Стара София“
© Ulpia Serdica 2010
ИЗТОЧНА ПОРТА
Сред най-значителните строежи, осъществени в началните столетия на римското владичество, е крепостната стена. Строежът и е завършен в периода 176-180 г. по времето на съвместното управление на императорите Марк Аврелий и Луций Аврелий Комод. Крепостната стена е разрушена едва през XV в. след османското завоевание. Площта между крепостните стени се оказва недостатъчна и много сгради, най-вече храмове, биват построени извън нея. Формата на стените е правоъгълна и удължена по оста север-юг с отклонение от географските посоки на североизток и с отрязан северозападен ъгъл. Има различни предположения за причината за това срязване, излизащо извън традициите на правоъгълните римски селища - наличие на река или на съществуваща тракийска урбанизирана територия. От изток градът е ограничен от съществуваща висока тераса (сега пл. Александър Батенберг). Така са определени границите на крепостната стена, ограждаща 164 000 кв. м.
Главните порти са на трите стени на мястото на изходите на главните улици. Изключение прави северната порта, която е разположена на мястото, където се събират северната и северозападната стена. Първата крепостна стена е изградена от тухли върху двуреден цокъл от големи каменни блокове, с основи 2 м. Височината на стената е 8-9 м, а дебелината - 2,20 м. На разстояние от 50-60 м по протежението ? са изградени кръгли кули, чиято височина надвишава с 2-3 м самата стена.
Останките на тази първа стена са покрити от новоизградена през IV в. на нейно място втора стена. Тя е изградена със смесена зидария (opus mixtum) от редуващи се пояси от речен камък и четири реда тухли. Тя следва навсякъде очертанията на старата, като някъде е запазен каменният цокъл. Дебелината и над цокъла е 2 м. Кръглите кули и портите се запазват, като от вътрешната им страна се изграждат удвояващи дебелината на стената стълби. На места има странични изходи (poternae).
По времето на император Юстиниан I (527-566 г.) е предприет укрепителен строеж на съществуващата крепостна стена, който я обвива плътно отвън чрез нова, по-висока стена с дебелина 1,80 м, изградена от тухла върху двуредов каменен цокъл. По това време се въвеждат триъгълните кули, поставени по средата между кръглите. Кулите при портите вече са петоъгълни. Създадена е и още една защитна преграда - т.нар. протейхизма (предна стена) - на 20 м разстояние пред крепостта и с дебелина 2 м, с каменни основи и тухлен градеж. Част от нея с два триъгълни бастиона, бележещи източната и порта, са открити под бул. Княз Ал. Дондуков.
Източната порта се състои от външна спускаща се врата (катаракта), място за предна отбрана (poternae) и вътрешна врата с три прохода - среден, широк 3,8 м, и два тесни странични по 80 см. Влизането в петоъгълните кули при източната порта е ставало откъм мястото за отбрана.
